Произношение | иска́пчивать |
Начальная форма | искапчивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | искапчиваю | искапчивал | |
жен. р. | искапчивала | |||
Ты | муж. р. | искапчиваешь | искапчивал | искапчивай |
жен. р. | искапчивала | |||
Он | искапчивает | искапчивал | ||
Она | искапчивала | |||
Оно | искапчивало | |||
Мы | искапчиваем | искапчивали | ||
Вы | искапчиваете | искапчивали | искапчивайте | |
Они | искапчивают | искапчивали |
ис — приставка,
капч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | искапчивать |
Прич. страд. наст. | искапчиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | искапчиваем |
Прич. действ. прош. | искапчивавший |
Прич. действ. наст. | искапчивающий |
Дееприч. наст. | искапчивая |