Произношение | интэгра́тор |
Начальная форма | интегратор |
Тип | нарицательное |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | интегратор | интегратор |
Одушевленность | неодушевлённое | |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. | |
---|---|---|---|
Им. | интегратор | интеграторы | |
Рд. | интегратора | интеграторов | |
Дт. | интегратору | интеграторам | |
Вн. | одуш. | интегратора | интеграторов |
неод. | интегратор | интеграторы | |
Тв. | интегратором | интеграторами | |
Пр. | интеграторе | интеграторах |
интегр — корень,
атор — суффикс,
ø — нулевое окончание.