Произношение | индикати́в |
Начальная форма | индикатив |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | индикатив | индикатив |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | индикатив | индикативы |
Рд. | индикатива | индикативов |
Дт. | индикативу | индикативам |
Вн. | индикатив | индикативы |
Тв. | индикативом | индикативами |
Пр. | индикативе | индикативах |
индикатив — корень,
ø — нулевое окончание.