Произношение | изрека́ть |
Начальная форма | изрекать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
из — приставка,
рек — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | изрекать |
Прич. страд. наст. | изрекаемый |
Прич. кр. страд. наст. | изрекаем |
Прич. действ. прош. | изрекавший |
Прич. действ. наст. | изрекающий |
Дееприч. наст. | изрекая |