Произношение | изоржа́веть |
Начальная форма | изоржаветь |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | изоржавею | изоржавел | |
жен. р. | изоржавела | |||
Ты | муж. р. | изоржавеешь | изоржавел | изоржавей |
жен. р. | изоржавела | |||
Он | изоржавеет | изоржавел | ||
Она | изоржавела | |||
Оно | изоржавело | |||
Мы | изоржавеем | изоржавели | ||
Вы | изоржавеете | изоржавели | изоржавейте | |
Они | изоржавеют | изоржавели |
изо — приставка,
рж — корень,
ав — суффикс,
е — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | изоржаветь |
Прич. действ. прош. | изоржавевший |
Дееприч. прош. | изоржавевизоржавевши |