Произношение | извозю́кать |
Начальная форма | извозюкать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | извозюкаю | извозюкал | |
жен. р. | извозюкала | |||
Ты | муж. р. | извозюкаешь | извозюкал | извозюкай |
жен. р. | извозюкала | |||
Он | извозюкает | извозюкал | ||
Она | извозюкала | |||
Оно | извозюкало | |||
Мы | извозюкаем | извозюкали | ||
Вы | извозюкаете | извозюкали | извозюкайте | |
Они | извозюкают | извозюкали |
из — приставка,
возюк — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | извозюкать |
Прич. страд. прош. | извозюканный |
Прич. кр. страд. прош. | извозюкан |
Прич. действ. прош. | извозюкавший |
Дееприч. прош. | извозюкавизвозюкавши |