Произношение | изви́нчивать |
Начальная форма | извинчивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | извинчиваю | извинчивал | |
жен. р. | извинчивала | |||
Ты | муж. р. | извинчиваешь | извинчивал | извинчивай |
жен. р. | извинчивала | |||
Он | извинчивает | извинчивал | ||
Она | извинчивала | |||
Оно | извинчивало | |||
Мы | извинчиваем | извинчивали | ||
Вы | извинчиваете | извинчивали | извинчивайте | |
Они | извинчивают | извинчивали |
из — приставка,
винч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | извинчивать |
Прич. страд. наст. | извинчиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | извинчиваем |
Прич. действ. прош. | извинчивавший |
Прич. действ. наст. | извинчивающий |
Дееприч. наст. | извинчивая |