Произношение | извинти́ть |
Начальная форма | извинтить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
из — приставка,
винт — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | извинтить |
Прич. страд. прош. | извинченный |
Прич. кр. страд. прош. | извинчен |
Прич. действ. прош. | извинтивший |
Дееприч. прош. | извинтяизвинтивизвинтивши |