Произношение | изва́ливать |
Начальная форма | изваливать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | изваливаю | изваливал | |
жен. р. | изваливала | |||
Ты | муж. р. | изваливаешь | изваливал | изваливай |
жен. р. | изваливала | |||
Он | изваливает | изваливал | ||
Она | изваливала | |||
Оно | изваливало | |||
Мы | изваливаем | изваливали | ||
Вы | изваливаете | изваливали | изваливайте | |
Они | изваливают | изваливали |
из — приставка,
вал — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | изваливать |
Прич. страд. наст. | изваливаемый |
Прич. кр. страд. наст. | изваливаем |
Прич. действ. прош. | изваливавший |
Прич. действ. наст. | изваливающий |
Дееприч. наст. | изваливая |