Произношение | зашпи́ливать |
Начальная форма | зашпиливать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | зашпиливаю | зашпиливал | |
жен. р. | зашпиливала | |||
Ты | муж. р. | зашпиливаешь | зашпиливал | зашпиливай |
жен. р. | зашпиливала | |||
Он | зашпиливает | зашпиливал | ||
Она | зашпиливала | |||
Оно | зашпиливало | |||
Мы | зашпиливаем | зашпиливали | ||
Вы | зашпиливаете | зашпиливали | зашпиливайте | |
Они | зашпиливают | зашпиливали |
за — приставка,
шпил — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | зашпиливать |
Прич. страд. наст. | зашпиливаемый |
Прич. кр. страд. наст. | зашпиливаем |
Прич. действ. прош. | зашпиливавший |
Прич. действ. наст. | зашпиливающий |
Дееприч. наст. | зашпиливая |