Произношение | зачини́ть |
Начальная форма | зачинить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
за — приставка,
чин — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | зачинить |
Прич. страд. прош. | зачиненный |
Прич. кр. страд. прош. | зачинен |
Прич. действ. прош. | зачинивший |
Дееприч. прош. | зачинязачинивзачинивши |