Произношение | зачиви́кать |
Начальная форма | зачивикать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | зачивикаю | зачивикал | |
жен. р. | зачивикала | |||
Ты | муж. р. | зачивикаешь | зачивикал | зачивикай |
жен. р. | зачивикала | |||
Он | зачивикает | зачивикал | ||
Она | зачивикала | |||
Оно | зачивикало | |||
Мы | зачивикаем | зачивикали | ||
Вы | зачивикаете | зачивикали | зачивикайте | |
Они | зачивикают | зачивикали |
за — приставка,
чиви — корень,
к — суффикс,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | зачивикать |
Прич. действ. прош. | зачивикавший |
Дееприч. прош. | зачивикавзачивикавши |