Произношение | зачаро́вывать |
Начальная форма | зачаровывать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | зачаровываю | зачаровывал | |
жен. р. | зачаровывала | |||
Ты | муж. р. | зачаровываешь | зачаровывал | зачаровывай |
жен. р. | зачаровывала | |||
Он | зачаровывает | зачаровывал | ||
Она | зачаровывала | |||
Оно | зачаровывало | |||
Мы | зачаровываем | зачаровывали | ||
Вы | зачаровываете | зачаровывали | зачаровывайте | |
Они | зачаровывают | зачаровывали |
за — приставка,
чар — корень,
ов — суффикс,
ыва — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | зачаровывать |
Прич. страд. наст. | зачаровываемый |
Прич. кр. страд. наст. | зачаровываем |
Прич. действ. прош. | зачаровывавший |
Прич. действ. наст. | зачаровывающий |
Дееприч. наст. | зачаровывая |