Произношение | зафа́кать |
Начальная форма | зафакать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
за — приставка,
фак — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | зафакать |
Прич. страд. прош. | зафаканный |
Прич. кр. страд. прош. | зафакан |
Прич. действ. прош. | зафакавший |
Дееприч. прош. | зафакавзафакавши |