Произношение | затараба́нить |
Начальная форма | затарабанить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | затарабаню | затарабанил | |
жен. р. | затарабанила | |||
Ты | муж. р. | затарабанишь | затарабанил | затарабань |
жен. р. | затарабанила | |||
Он | затарабанит | затарабанил | ||
Она | затарабанила | |||
Оно | затарабанило | |||
Мы | затарабаним | затарабанили | ||
Вы | затарабаните | затарабанили | затарабаньте | |
Они | затарабанят | затарабанили |
за — приставка,
тарабан — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | затарабанить |
Прич. действ. прош. | затарабанивший |
Дееприч. прош. | затарабанязатарабанивзатарабанивши |