Произношение | затаба́нить |
Начальная форма | затабанить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | затабаню | затабанил | |
жен. р. | затабанила | |||
Ты | муж. р. | затабанишь | затабанил | затабань |
жен. р. | затабанила | |||
Он | затабанит | затабанил | ||
Она | затабанила | |||
Оно | затабанило | |||
Мы | затабаним | затабанили | ||
Вы | затабаните | затабанили | затабаньте | |
Они | затабанят | затабанили |
за — приставка,
табан — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | затабанить |
Прич. действ. прош. | затабанивший |
Дееприч. прош. | затабанязатабанивзатабанивши |