Произношение | заспо́рить |
Начальная форма | заспорить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
за — приставка,
спор — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | заспорить |
Прич. действ. прош. | заспоривший |
Дееприч. прош. | заспорязаспоривзаспоривши |