Произношение | заревнова́ть |
Начальная форма | заревновать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | заревную | заревновал | |
жен. р. | заревновала | |||
Ты | муж. р. | заревнуешь | заревновал | заревнуй |
жен. р. | заревновала | |||
Он | заревнует | заревновал | ||
Она | заревновала | |||
Оно | заревновало | |||
Мы | заревнуем | заревновали | ||
Вы | заревнуете | заревновали | заревнуйте | |
Они | заревнуют | заревновали |
за — приставка,
ревн — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | заревновать |
Прич. страд. прош. | заревнованный |
Прич. кр. страд. прош. | заревнован |
Прич. действ. прош. | заревновавший |
Дееприч. прош. | заревнуязаревновавзаревновавши |