Произношение | запу́ливать |
Начальная форма | запуливать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | запуливаю | запуливал | |
жен. р. | запуливала | |||
Ты | муж. р. | запуливаешь | запуливал | запуливай |
жен. р. | запуливала | |||
Он | запуливает | запуливал | ||
Она | запуливала | |||
Оно | запуливало | |||
Мы | запуливаем | запуливали | ||
Вы | запуливаете | запуливали | запуливайте | |
Они | запуливают | запуливали |
за — приставка,
пул — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | запуливать |
Прич. страд. наст. | запуливаемый |
Прич. кр. страд. наст. | запуливаем |
Прич. действ. прош. | запуливавший |
Прич. действ. наст. | запуливающий |
Дееприч. наст. | запуливая |