Произношение | запроки́нуть |
Начальная форма | запрокинуть |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | запрокину | запрокинул | |
жен. р. | запрокинула | |||
Ты | муж. р. | запрокинешь | запрокинул | запрокинь |
жен. р. | запрокинула | |||
Он | запрокинет | запрокинул | ||
Она | запрокинула | |||
Оно | запрокинуло | |||
Мы | запрокинем | запрокинули | ||
Вы | запрокинете | запрокинули | запрокиньте | |
Они | запрокинут | запрокинули |
за — приставка,
про — приставка,
ки — корень,
н — суффикс,
у — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | запрокинуть |
Прич. страд. прош. | запрокинутый |
Прич. кр. страд. прош. | запрокинут |
Прич. действ. прош. | запрокинувший |
Дееприч. прош. | запрокинувзапрокинувши |