Произношение | запроки́дывать |
Начальная форма | запрокидывать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | запрокидываю | запрокидывал | |
жен. р. | запрокидывала | |||
Ты | муж. р. | запрокидываешь | запрокидывал | запрокидывай |
жен. р. | запрокидывала | |||
Он | запрокидывает | запрокидывал | ||
Она | запрокидывала | |||
Оно | запрокидывало | |||
Мы | запрокидываем | запрокидывали | ||
Вы | запрокидываете | запрокидывали | запрокидывайте | |
Они | запрокидывают | запрокидывали |
за — приставка,
про — приставка,
кид — корень,
ыва — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | запрокидывать |
Прич. страд. наст. | запрокидываемый |
Прич. кр. страд. наст. | запрокидываем |
Прич. действ. прош. | запрокидывавший |
Прич. действ. наст. | запрокидывающий |
Дееприч. наст. | запрокидывая |