Произношение | запричита́ть |
Начальная форма | запричитать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | запричитаю | запричитал | |
жен. р. | запричитала | |||
Ты | муж. р. | запричитаешь | запричитал | запричитай |
жен. р. | запричитала | |||
Он | запричитает | запричитал | ||
Она | запричитала | |||
Оно | запричитало | |||
Мы | запричитаем | запричитали | ||
Вы | запричитаете | запричитали | запричитайте | |
Они | запричитают | запричитали |
за — приставка,
причит — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | запричитать |
Прич. действ. прош. | запричитавший |
Дееприч. прош. | запричитавзапричитавши |