Произношение | зане́рвничать |
Начальная форма | занервничать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | занервничаю | занервничал | |
жен. р. | занервничала | |||
Ты | муж. р. | занервничаешь | занервничал | занервничай |
жен. р. | занервничала | |||
Он | занервничает | занервничал | ||
Она | занервничала | |||
Оно | занервничало | |||
Мы | занервничаем | занервничали | ||
Вы | занервничаете | занервничали | занервничайте | |
Они | занервничают | занервничали |
за — приставка,
нерв — корень,
н — суффикс,
ича — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | занервничать |
Прич. действ. прош. | занервничавший |
Дееприч. прош. | занервничавзанервничавши |