Произношение | зана́шиваться |
Начальная форма | занашиваться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | занашиваюсь | занашивался | |
жен. р. | занашивалась | |||
Ты | муж. р. | занашиваешься | занашивался | занашивайся |
жен. р. | занашивалась | |||
Он | занашивается | занашивался | ||
Она | занашивалась | |||
Оно | занашивалось | |||
Мы | занашиваемся | занашивались | ||
Вы | занашиваетесь | занашивались | занашивайтесь | |
Они | занашиваются | занашивались |
за — приставка,
наш — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | занашиваться |
Прич. действ. прош. | занашивавшийся |
Прич. действ. наст. | занашивающийся |
Дееприч. наст. | занашиваясь |