Произношение | зана́читься |
Начальная форма | заначиться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | заначусь | заначился | |
жен. р. | заначилась | |||
Ты | муж. р. | заначишься | заначился | заначься |
жен. р. | заначилась | |||
Он | заначится | заначился | ||
Она | заначилась | |||
Оно | заначилось | |||
Мы | заначимся | заначились | ||
Вы | заначитесь | заначились | заначьтесь | |
Они | заначатся | заначились |
за — приставка,
нач — корень,
и — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | заначиться |
Прич. действ. прош. | заначившийся |
Дееприч. прош. | заначасьзаначившись |