Произношение | зана́чивать |
Начальная форма | заначивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | заначиваю | заначивал | |
жен. р. | заначивала | |||
Ты | муж. р. | заначиваешь | заначивал | заначивай |
жен. р. | заначивала | |||
Он | заначивает | заначивал | ||
Она | заначивала | |||
Оно | заначивало | |||
Мы | заначиваем | заначивали | ||
Вы | заначиваете | заначивали | заначивайте | |
Они | заначивают | заначивали |
за — приставка,
нач — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | заначивать |
Прич. страд. наст. | заначиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | заначиваем |
Прич. действ. прош. | заначивавший |
Прич. действ. наст. | заначивающий |
Дееприч. наст. | заначивая |