Произношение | замура́вить |
Начальная форма | замуравить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | замуравлю | замуравил | |
жен. р. | замуравила | |||
Ты | муж. р. | замуравишь | замуравил | замуравь |
жен. р. | замуравила | |||
Он | замуравит | замуравил | ||
Она | замуравила | |||
Оно | замуравило | |||
Мы | замуравим | замуравили | ||
Вы | замуравите | замуравили | замуравьте | |
Они | замуравят | замуравили |
за — приставка,
мурав — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | замуравить |
Прич. страд. прош. | замуравленный |
Прич. кр. страд. прош. | замуравлен |
Прич. действ. прош. | замуравивший |
Дееприч. прош. | замуравязамуравивзамуравивши |