Произношение | загрима́сничать |
Начальная форма | загримасничать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | загримасничаю | загримасничал | |
жен. р. | загримасничала | |||
Ты | муж. р. | загримасничаешь | загримасничал | загримасничай |
жен. р. | загримасничала | |||
Он | загримасничает | загримасничал | ||
Она | загримасничала | |||
Оно | загримасничало | |||
Мы | загримасничаем | загримасничали | ||
Вы | загримасничаете | загримасничали | загримасничайте | |
Они | загримасничают | загримасничали |
за — приставка,
гримас — корень,
нича — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | загримасничать |
Прич. действ. прош. | загримасничавший |
Дееприч. прош. | загримасничавзагримасничавши |