Произношение | загна́ивать |
Начальная форма | загнаивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | загнаиваю | загнаивал | |
жен. р. | загнаивала | |||
Ты | муж. р. | загнаиваешь | загнаивал | загнаивай |
жен. р. | загнаивала | |||
Он | загнаивает | загнаивал | ||
Она | загнаивала | |||
Оно | загнаивало | |||
Мы | загнаиваем | загнаивали | ||
Вы | загнаиваете | загнаивали | загнаивайте | |
Они | загнаивают | загнаивали |
за — приставка,
гн — корень,
а — суффикс,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | загнаивать |
Прич. страд. наст. | загнаиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | загнаиваем |
Прич. действ. прош. | загнаивавший |
Прич. действ. наст. | загнаивающий |
Дееприч. наст. | загнаивая |