Произношение | загарцева́ть |
Начальная форма | загарцевать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | загарцую | загарцевал | |
жен. р. | загарцевала | |||
Ты | муж. р. | загарцуешь | загарцевал | загарцуй |
жен. р. | загарцевала | |||
Он | загарцует | загарцевал | ||
Она | загарцевала | |||
Оно | загарцевало | |||
Мы | загарцуем | загарцевали | ||
Вы | загарцуете | загарцевали | загарцуйте | |
Они | загарцуют | загарцевали |
за — приставка,
гарц — корень,
ева — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | загарцевать |
Прич. действ. прош. | загарцевавший |
Дееприч. прош. | загарцевавзагарцевавши |