Произношение | заворча́ть |
Начальная форма | заворчать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | лабильный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
за — приставка,
ворч — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | заворчать |
Прич. действ. прош. | заворчавший |
Дееприч. прош. | заворчазаворчавзаворчавши |