Произношение | заворкова́ть |
Начальная форма | заворковать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | заворкую | заворковал | |
жен. р. | заворковала | |||
Ты | муж. р. | заворкуешь | заворковал | заворкуй |
жен. р. | заворковала | |||
Он | заворкует | заворковал | ||
Она | заворковала | |||
Оно | заворковало | |||
Мы | заворкуем | заворковали | ||
Вы | заворкуете | заворковали | заворкуйте | |
Они | заворкуют | заворковали |
за — приставка,
ворк — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | заворковать |
Прич. действ. прош. | заворковавший |
Дееприч. прош. | заворковавзаворковавши |