Произношение | заво́льничать |
Начальная форма | завольничать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | завольничаю | завольничал | |
жен. р. | завольничала | |||
Ты | муж. р. | завольничаешь | завольничал | завольничай |
жен. р. | завольничала | |||
Он | завольничает | завольничал | ||
Она | завольничала | |||
Оно | завольничало | |||
Мы | завольничаем | завольничали | ||
Вы | завольничаете | завольничали | завольничайте | |
Они | завольничают | завольничали |
за — приставка,
воль — корень,
нича — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | завольничать |
Прич. действ. прош. | завольничавший |
Дееприч. прош. | завольничавзавольничавши |