Произношение | зави́нчивать |
Начальная форма | завинчивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | завинчиваю | завинчивал | |
жен. р. | завинчивала | |||
Ты | муж. р. | завинчиваешь | завинчивал | завинчивай |
жен. р. | завинчивала | |||
Он | завинчивает | завинчивал | ||
Она | завинчивала | |||
Оно | завинчивало | |||
Мы | завинчиваем | завинчивали | ||
Вы | завинчиваете | завинчивали | завинчивайте | |
Они | завинчивают | завинчивали |
за — приставка,
винч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | завинчивать |
Прич. страд. наст. | завинчиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | завинчиваем |
Прич. действ. прош. | завинчивавший |
Прич. действ. наст. | завинчивающий |
Дееприч. наст. | завинчивая |