Произношение | заве́тревать |
Начальная форма | заветревать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | заветреваю | заветревал | |
жен. р. | заветревала | |||
Ты | муж. р. | заветреваешь | заветревал | заветревай |
жен. р. | заветревала | |||
Он | заветревает | заветревал | ||
Она | заветревала | |||
Оно | заветревало | |||
Мы | заветреваем | заветревали | ||
Вы | заветреваете | заветревали | заветревайте | |
Они | заветревают | заветревали |
за — приставка,
ветр — корень,
ева — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | заветревать |
Прич. действ. прош. | заветревавший |
Прич. действ. наст. | заветревающий |
Дееприч. наст. | заветревая |