Произношение | заверши́нить |
Начальная форма | завершинить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | завершиню | завершинил | |
жен. р. | завершинила | |||
Ты | муж. р. | завершинишь | завершинил | завершинь |
жен. р. | завершинила | |||
Он | завершинит | завершинил | ||
Она | завершинила | |||
Оно | завершинило | |||
Мы | завершиним | завершинили | ||
Вы | завершините | завершинили | завершиньте | |
Они | завершинят | завершинили |
за — приставка,
вершин — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | завершинить |
Прич. страд. прош. | завершиненный |
Прич. кр. страд. прош. | завершинен |
Прич. действ. прош. | завершинивший |
Дееприч. прош. | завершинязавершинивзавершинивши |