Произношение | завербова́ть |
Начальная форма | завербовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | завербую | завербовал | |
жен. р. | завербовала | |||
Ты | муж. р. | завербуешь | завербовал | завербуй |
жен. р. | завербовала | |||
Он | завербует | завербовал | ||
Она | завербовала | |||
Оно | завербовало | |||
Мы | завербуем | завербовали | ||
Вы | завербуете | завербовали | завербуйте | |
Они | завербуют | завербовали |
за — приставка,
верб — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | завербовать |
Прич. страд. прош. | завербованный |
Прич. кр. страд. прош. | завербован |
Прич. действ. прош. | завербовавший |
Дееприч. прош. | завербовавзавербовавши |