Произношение | завелича́ть |
Начальная форма | завеличать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | завеличаю | завеличал | |
жен. р. | завеличала | |||
Ты | муж. р. | завеличаешь | завеличал | завеличай |
жен. р. | завеличала | |||
Он | завеличает | завеличал | ||
Она | завеличала | |||
Оно | завеличало | |||
Мы | завеличаем | завеличали | ||
Вы | завеличаете | завеличали | завеличайте | |
Они | завеличают | завеличали |
за — приставка,
велич — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | завеличать |
Прич. страд. прош. | завеличанный |
Прич. кр. страд. прош. | завеличан |
Прич. действ. прош. | завеличавший |
Дееприч. прош. | завеличавзавеличавши |