Произношение | забу́рник |
Начальная форма | забурник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | забурник | забурник |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | забурник | забурники |
Рд. | забурника | забурников |
Дт. | забурнику | забурникам |
Вн. | забурник | забурники |
Тв. | забурником | забурниками |
Пр. | забурнике | забурниках |
забур — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.