Произношение | заарта́читься |
Начальная форма | заартачиться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | заартачусь | заартачился | |
жен. р. | заартачилась | |||
Ты | муж. р. | заартачишься | заартачился | заартачься |
жен. р. | заартачилась | |||
Он | заартачится | заартачился | ||
Она | заартачилась | |||
Оно | заартачилось | |||
Мы | заартачимся | заартачились | ||
Вы | заартачитесь | заартачились | заартачьтесь | |
Они | заартачатся | заартачились |
за — приставка,
артач — корень,
и — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | заартачиться |
Прич. действ. прош. | заартачившийся |
Дееприч. прош. | заартачасьзаартачившись |