Произношение | дезерти́р |
Начальная форма | дезертир |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | дезертир | дезертиры |
Рд. | дезертира | дезертиров |
Дт. | дезертиру | дезертирам |
Вн. | дезертира | дезертиров |
Тв. | дезертиром | дезертирами |
Пр. | дезертире | дезертирах |
дезертир — корень,
ø — нулевое окончание.