Произношение | девербати́в |
Начальная форма | девербатив |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | девербатив | девербатив |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | девербатив | девербативы |
Рд. | девербатива | девербативов |
Дт. | девербативу | девербативам |
Вн. | девербатив | девербативы |
Тв. | девербативом | девербативами |
Пр. | девербативе | девербативах |
девербат — корень,
ив — суффикс,
ø — нулевое окончание.