Произношение | гипота́ксис |
Начальная форма | гипотаксис |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | гипотаксис | гипотаксис |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | гипотаксис | гипотаксисы |
Рд. | гипотаксиса | гипотаксисов |
Дт. | гипотаксису | гипотаксисам |
Вн. | гипотаксис | гипотаксисы |
Тв. | гипотаксисом | гипотаксисами |
Пр. | гипотаксисе | гипотаксисах |
гипо — корень,
таксис — корень,
ø — нулевое окончание.