Произношение | возревнова́ть |
Начальная форма | возревновать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | возревную | возревновал | |
жен. р. | возревновала | |||
Ты | муж. р. | возревнуешь | возревновал | возревнуй |
жен. р. | возревновала | |||
Он | возревнует | возревновал | ||
Она | возревновала | |||
Оно | возревновало | |||
Мы | возревнуем | возревновали | ||
Вы | возревнуете | возревновали | возревнуйте | |
Они | возревнуют | возревновали |
воз — приставка,
ревн — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | возревновать |
Прич. действ. прош. | возревновавший |
Дееприч. прош. | возревноваввозревновавши |