Произношение | возноше́ние |
Начальная форма | возношение |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | возношение | возношение |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | возношение | возношения |
Рд. | возношения | возношений |
Дт. | возношению | возношениям |
Вн. | возношение | возношения |
Тв. | возношением | возношениями |
Пр. | возношении | возношениях |
воз — приставка,
нош — корень,
ени — суффикс,
е — окончание.