Произношение | возмечта́ть |
Начальная форма | возмечтать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | возмечтаю | возмечтал | |
жен. р. | возмечтала | |||
Ты | муж. р. | возмечтаешь | возмечтал | возмечтай |
жен. р. | возмечтала | |||
Он | возмечтает | возмечтал | ||
Она | возмечтала | |||
Оно | возмечтало | |||
Мы | возмечтаем | возмечтали | ||
Вы | возмечтаете | возмечтали | возмечтайте | |
Они | возмечтают | возмечтали |
воз — приставка,
мечт — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | возмечтать |
Прич. действ. прош. | возмечтавший |
Дееприч. прош. | возмечтаввозмечтавши |