Произношение | возглаша́ть |
Начальная форма | возглашать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | возглашаю | возглашал | |
жен. р. | возглашала | |||
Ты | муж. р. | возглашаешь | возглашал | возглашай |
жен. р. | возглашала | |||
Он | возглашает | возглашал | ||
Она | возглашала | |||
Оно | возглашало | |||
Мы | возглашаем | возглашали | ||
Вы | возглашаете | возглашали | возглашайте | |
Они | возглашают | возглашали |
воз — приставка,
глаш — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | возглашать |
Прич. страд. наст. | возглашаемый |
Прич. кр. страд. наст. | возглашаем |
Прич. действ. прош. | возглашавший |
Прич. действ. наст. | возглашающий |
Дееприч. наст. | возглашая |