Произношение | возврати́ть |
Начальная форма | возвратить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | возвращу | возвратил | |
жен. р. | возвратила | |||
Ты | муж. р. | возвратишь | возвратил | возврати |
жен. р. | возвратила | |||
Он | возвратит | возвратил | ||
Она | возвратила | |||
Оно | возвратило | |||
Мы | возвратим | возвратили | ||
Вы | возвратите | возвратили | возвратите | |
Они | возвратят | возвратили |
воз — приставка,
врат — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | возвратить |
Прич. страд. прош. | возвращенный |
Прич. кр. страд. прош. | возвращен |
Прич. действ. прош. | возвративший |
Дееприч. прош. | возвратявозвративвозвративши |