Произношение | властолю́бие |
Начальная форма | властолюбие |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | властолюбие | властолюбие |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | властолюбие | властолюбия |
Рд. | властолюбия | властолюбий |
Дт. | властолюбию | властолюбиям |
Вн. | властолюбие | властолюбия |
Тв. | властолюбием | властолюбиями |
Пр. | властолюбии | властолюбиях |
власт — корень,
о — соединительная гласная,
люб — корень,
и — суффикс,
е — окончание.