Произношение | вино́вница |
Начальная форма | виновница |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | виновница | виновницы |
Рд. | виновницы | виновниц |
Дт. | виновнице | виновницам |
Вн. | виновницу | виновниц |
Тв. | виновницейвиновницею | виновницами |
Пр. | виновнице | виновницах |
вин — корень,
ов — суффикс,
ниц — суффикс,
а — окончание.